мърша (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

  1. Останки от умряло животно.
  2. прен. Недействен, безжизнен човек или група.
  3. прен. разг. пренебр. За изразяване на силно неприязнено, оскърбително отношение към недостоен, безчестен човек.
  4. разг. пренебр. Слабо, неохранено, изпосталяло животно.
  5. диал. Животно.
  6. диал. Месо от животно.
  7. диал. Човешко тяло.
  8. Вид растение с неприятна миризма.

Етимология

От праслав. *mьrxa.

Фразеологични изрази

„Не сме народ, не сме народ, а мърша“.

Превод

Синоними

Сродни думи

мършояд, мършоядец

Производни думи

мършав, мършавея