мухльо
мухльо (български)
ед.ч. | мух·льо | |
---|---|---|
непълен член | мух·льо·то | |
пълен член | мух·льо·то | |
мн.ч. | мух·льов·ци | |
членувано | мух·льов·ци·те | |
бройна форма | мух·льов·ци | |
звателна форма | мух·льо |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 40
- Възглупав, стеснителен и изобщо безличен човек.
Етимология
От „мухъл“ + окончание „-ьо“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
безличен, никаквец, незначителен, мижитурка, шушумига