мура
мура (български)
ед.ч. | му·ра | |
---|---|---|
членувано | му·ра·та | |
мн.ч. | му·ри | |
членувано | му·ри·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Вид иглолистно дърво, подобно на бор (Pinus peuce).
Етимология
диал. варианти: морика „бяла мура“ (Н.Геров, Пазарджишко), молика (Кюстендилско, Ихтиманско). Най-вероятно дума от балканския субстрат, срв.: сръб. оморика, омарика „бяла мура, малка смърчова гора“, молика „бяла мура“, рум. molid, molift, molidv „смърч“, алб. molikë „смърч“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|