мошеник (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

  1. Лице, което лъже, мами, за да извлича лична изгода; измамник.

Етимология

Заемка от рус. мошенник, производна на мошна „торбичка“. Ст.-бълг. мошьна πήρα „чантичка“ (Мар., Зогр.) се е специализирало в друго значение: диал. мошна „суха бобова шушулка“ (Драмско, Гоцеделчевско). Праслав. *mоšьnа е от от балто-слав. *maks(i)na, срв. лит. makštis ж.р., makšna „калъф, ножница“, makas „торбичка“, латв. maks „торбичка“, ст.-в.-нем. mago, нем. Magen „корем“, към ИЕ *mok-.

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: swindler (en), cheat (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: [[]]
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: мошенник (ru)
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи