мотика (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип

Земеделско сечиво, за копане на малка дълбочина, плевене и т.н.

Етимология

старобълг. мотыка (Супр.), стопански термин - вероятно заемка от простонароднолат. *mattiūca „мотика“ > уелс. matog, ирл. mаdоg, англ. mattock „мотика“.

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи