мотика

мотика (български)

мотика ±

ед.ч.		мо·ти·ка
	членувано	мо·ти·ка·та
мн.ч.		мо·ти·ки
	членувано	мо·ти·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип

Земеделско сечиво, за копане на малка дълбочина, плевене и т.н.

Етимология

старобълг. мотыка (Супр.), стопански термин - вероятно заемка от простонароднолат. *mattiūca „мотика“ > уелс. matog, ирл. mаdоg, англ. mattock „мотика“.

Превод

албански:  (sq) английски: hack, hoe, mattock (en) арабски:  (ar) арменски:  (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски:  (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки: τσάπα, αξίνα (el) датски:  (da) есперанто:  (eo) естонски:  (et) иврит:  (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски:  (ga) исландски:  (is) испански: azada (es) италиански: zappa, piccone (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнийски:  (kw) латвийски:  (lv) латински:  (la) литовски:  (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски: die Hacke (de) норвежки:  (no) персийски:  (fa) полски: mоtуkа (pl) португалски:  (pt) румънски:  (ro) руски: мотыга (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки: mоtуkа (sk) словенски: motika (sl) сръбски: мотика (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски: çapa (tr) украински: мотика (uk) унгарски:  (hu) урду:  (ur) фински:  (fi) френски: binette, houe (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски:  (nl) хърватски:  (hr) чешки: mоtуkа (cs) шведски:  (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)