морков (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Етимология

Заета от рум. morcov, където е от укр. морков. Праслав. *mъrky, род. п. *mъrkъve. Име на растение с пред-ИЕ произход от корен *mṛk-/*bṛk-, предствен в праслав. *mъrky, ст.-в.-нем. mor(a)ha, старогр. βράκανα, лит. burkūnas.

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи