монумент
монумент (български)
ед.ч. | мо·ну·мент | |
---|---|---|
непълен член | мо·ну·мен·та | |
пълен член | мо·ну·мен·тът | |
мн.ч. | мо·ну·мен·ти | |
членувано | мо·ну·мен·ти·те | |
бройна форма | мо·ну·мен·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
книж. Паметник. (лат.); Монументален - прил. книж. Който има вид, внушителност и значение на паметник; величав, траен. Монументална сграда. Монументално изкуство (лат.). Източник: Български тълковен речник, Издателство "Наука и Изкуство", София, 1995.
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
Фразеологични изрази
чешма монумент
Превод
|
|