монохроматичен
монохроматичен (български)
ед. ч. | м. р. | мо·нох·ро·ма·ти·чен | |
---|---|---|---|
непълен член | мо·нох·ро·ма·тич·ния | ||
пълен член | мо·нох·ро·ма·тич·ни·ят | ||
ж. р. | мо·нох·ро·ма·тич·на | ||
членувано | мо·нох·ро·ма·тич·на·та | ||
ср. р. | мо·нох·ро·ма·тич·но | ||
членувано | мо·нох·ро·ма·тич·но·то | ||
мн. ч. | мо·нох·ро·ма·тич·ни | ||
членувано | мо·нох·ро·ма·тич·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|