моноплан
моноплан (български)
ед.ч. | мо·ноп·лан | |
---|---|---|
непълен член | мо·ноп·ла·на | |
пълен член | мо·ноп·ла·нът | |
мн.ч. | мо·ноп·ла·ни | |
членувано | мо·ноп·ла·ни·те | |
бройна форма | мо·ноп·ла·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Самолет построен по конструктивна схема с една носеща повърхност. Крилото може да е разположено в долната, средната част на фюзелажа или над него.
Етимология
- от френски monoplan
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
едноплощник