молив

молив (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Етимология

От нгр. μολύβι „молив“, продължаващо старогр. μολίβιον ср.р. „оловна тръбичка“, производна на μόλιβος, μόλυβδος м. „олово“. Старогр. дума отразява древно, доиндоевроп. название на оловото, разпространило се от Пиринейския полуостров (срв. племе Plumbārii в Лузитания, о-в Πλουμαρία, град Μολυβδίνη при Гибралтар), където са се намирали основни находища на оловна руда, по Средиземноморието и в Северна Европа, срв. баск. berún, лат. plumbum, ст.в.нем. blīo, blīwes (нем. Blei), и през келтски (ср.ирл. luaide), до староангл. lēad, ср.д.нем. lod(e), англ. lead, и лит. liūdė.

Превод

албански:  (sq) английски: pencil (en) арабски:  (ar) арменски:  (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски: аловак (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки: μολύβι (el) датски:  (da) есперанто:  (eo) естонски:  (et) иврит:  (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски:  (ga) исландски:  (is) испански: lápiz (es) италиански: mattita (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнийски:  (kw) латвийски:  (lv) латински:  (la) литовски:  (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски:  (de) норвежки:  (no) персийски:  (fa) полски: ołówek (pl) португалски:  (pt) румънски:  (ro) руски:  (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки:  (sk) словенски:  (sl) сръбски:  (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски:  (tr) украински: олівець (uk) унгарски:  (hu) урду:  (ur) фински:  (fi) френски:  (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски:  (nl) хърватски:  (hr) чешки:  (cs) шведски:  (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)