ст.-бълг. мозгъ μυελός (Слепч.), прилаг. можданъ μεμυαλωμένος „мозъчен“ (Син. пс.) от *мозгѣнъ. Праслав. *mozgъ, сродна със ст.-прус. muzgeno (ж.р.) „костен мозък“, лит. smagenys (м.р., мн.ч.), smagenės (ж.р., мн.ч.), smegenos (ж.р., мн.ч.), smegenys „мозък, костен мозък“ (от *smazgen-), латв. smadzenes „мозък“, ст.-инд. majján- м.р., majjā ж.р. „костен мозък“, праиран. *mazɣa- „костен мозък“ (авест. mazga-, согд. mɣz-, нперс. maɣz), прагерм. *mazga- (ст.-в.-нем. marag, marg, ст.-сканд. mergr, хол. merg, ст.-англ. mearg, англ. marrow), от *mozgho- < *most-gho, срв. ст.-инд. mastṛhan- „мозък“, стгр. βρεχμός м.р. „предната част на главата“, ст.-англ. brœgen, англ. brain „мозък“ (< прагерм. *braʒna-), тохар. А mäśśunt, Б mrestīwe „костен мозък“, от *mest-(m)rgh-n-.
