млатя
млатя (български)
Сегашно време | мла·тя |
---|---|
Мин. св. време | мла·тих |
Мин. несв. време | мла·тех |
Повел. наклонение | мла·ти |
Мин. страд. причастие | мла·тен |
Мин. деят. св. причастие | мла·тил |
Мин. деят. несв. причастие | мла·тел |
Сегашно деят. причастие | мла·тещ |
Деепричастие | мла·тей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 173, несвършен вид
(класификация — ?)
- Нанасям силни удари.
Етимология
ст.-бълг. млатити, млаштѫ τύπειν, производен на ст.-бълг. млатъ σφύρα, malleus (Супр.). В слав. езици *moltiti означава „налагам, бия, вършея, чукам“ и е производен на *moltъ „голям, тежък, железен чук; старинно оръжие с формата на чук; ковашки чук“ (ЭССЯ т. 19, 193-9). Повечето изследователи приемат, че *moltъ е образуван от *melti, *meljǫ „меля“ с именна отгласна степен (*moltos), но *moltъ в нито един слав. език не означава инструмент за мелене, а напротив - голям и тежък чук (особено в чеш. mlat, пол., словин. młot, укр. молот, белорус. молат). Сравнява се и с лат. malleus „чук“, marcus „ковашки чук“, но това предполага изходна форма с ИЕ *a.
Фразеологични изрази
Синоними
бия, налагам, тепам, набивам, пердаша, напердашвам, бъхтя, блъскам, удрям
Превод
|