митница
митница (български)
ед.ч. | мит·ни·ца | |
---|---|---|
членувано | мит·ни·ца·та | |
мн.ч. | мит·ни·ци | |
членувано | мит·ни·ци·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 51
- Държавно учреждение, което упражнява контрол над внасяни от чужбина или изнасяни за чужбина стоки. [1]
Етимология
от мито.
Стара заемка от герм. езици - ст.в.нем. mutа.
Фразеологични изрази
Превод
|
|