мирянин

мирянин (български)

мирянин ±

ед.ч.		ми·ря·нин
	непълен член	ми·ря·ни·на
	пълен член	ми·ря·ни·нът
мн.ч.		ми·ря·ни
	членувано	ми·ря·ни·те
бройна форма		—
звателна форма		ми·ря·ни·но

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 18

1. Църк. Не е духовно, светско лице.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Производни думи

Мирянски съд.