мина
мина (български)
ед.ч. | ми·на | |
---|---|---|
членувано | ми·на·та | |
мн.ч. | ми·ни | |
членувано | ми·ни·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
мина (български)
Сегашно време | ми·на |
---|---|
Мин. св. време | ми·нах |
Мин. несв. време | ми·нех |
Повел. наклонение | ми·ни |
Мин. страд. причастие | ми·нат |
Мин. деят. св. причастие | ми·нал |
Мин. деят. несв. причастие | ми·нел |
Сегашно деят. причастие | — |
Деепричастие | — |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип , свършен
(класификация — )
Етимология
старобълг. минѫти, минѫ (Супр.) < *mi-nonti, като простата глаголна основа *mi- съществува в чеш. míjeti „преминавам“. Има ИЕ съответствие в лат. mеō, meāre „вървя“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|