милиционер
милиционер (български)
ед.ч. | ми·ли·ци·о·нер | |
---|---|---|
непълен член | ми·ли·ци·о·не·ра | |
пълен член | ми·ли·ци·о·не·рът | |
мн.ч. | ми·ли·ци·о·не·ри | |
членувано | ми·ли·ци·о·не·ри·те | |
бройна форма | ми·ли·ци·о·не·ра | |
звателна форма | ми·ли·ци·о·не·ре |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7а
Милиционер (от лат. Militia - служба). Така са наричани членовете на народното опълчение. В по-ново време означават човек членуващ или работещ в организация или орган подкрепящ определена политическа кауза.
- Служител на Народната милиция, както в някои тоталитарни комунистически страни се е наричала организацията на МВР за покрепа на диктаторските режими.
- Глуповат, елементарен човек. пр.: "Прост като милиционер".
- Милиционер-чуждица, съставена от две думи: Military (Военен) взета е частта "Мили" и Zionist (Ционист), ционистки функционер (ционер). Събрани заедно става-Милиционер или в превод военен ционистки функционер, служител, слуга на ционизма.
Етимология
същ. име, в български език идва от Руски.
Фразеологични изрази
Като прилагателно: Милиционерски. Пр.: "Милиционерски номер" - номер с еднакви, повтарящи се цифри, за да се помни лесно.
Превод
|
|