миене
миене (български)
ед.ч. | ми·е·не | |
---|---|---|
членувано | ми·е·не·то | |
мн.ч. | ми·е·ния | |
членувано | ми·е·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
ед.ч. | ми·е·не | |
---|---|---|
членувано | ми·е·не·то | |
мн.ч. | ми·е·ния | |
членувано | ми·е·ни·я·та |
|
|