метил
(пренасочване от метили)
метил (български)
| ед.ч. | ме·тил | |
|---|---|---|
| непълен член | ме·ти·ла | |
| пълен член | ме·ти·лът | |
| мн.ч. | ме·ти·ли | |
| членувано | ме·ти·ли·те | |
| бройна форма | ме·ти·ла | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Паразит Distomum hepaticum, който се развива в черния дроб на овце и друг добитък; глист.
- Болест, причинена от този паразит.
- (диал.) Растение линивиче, противиче, Lysimachia nummularia.
- Метилова група
- Метилов радикал
- Метилов анион
- Метилов катион
Етимология
Праслав. *metylь/*motylь, срв. рус. мотыль „молец“, словен. metilj, metulj, чеш., слов. motýl, пол. mоtуl, г.-луж. mjetel, д.-луж. mjаtеľ, укр. мотиль, белорус. мотыль „пеперуда“. Свързва се с цслав. мотыло „тор, навоз“ (от старобълг. метѫ, мести „хвърлям, мета“), т.е. „торен бръмбар“. Думата напомня и лит. peteliškė, pateliškė „пеперуда, метил“, чието словообразуване не е напълно установено (вероятно към *pet- „летя“?). Много вероятно е думата да е със субстратен, не-ИЕ произход (срв. значението ѝ като растение).
Фразеологични изрази
Превод
|
|