мента

мента (български)

мента ±

ед.ч.		мен·та
	членувано	мен·та·та
мн.ч.		мен·ти
	членувано	мен·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип

1. Уханна билка с лилави цветове. Mentha spicata
2. Зелена напитка с алкохолно съдържание под 25%, с вкус и ухание на мента.

Превод

английски: peppermint арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: μέντα датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: menta piperita италиански: menta piperita китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Pfefferminze норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: мята словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: nane унгарски: [[]] фински: [[]] френски: menthe poivrée холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

1. сосърче