мацка
мацка (български)
ед.ч. | мац·ка | |
---|---|---|
членувано | мац·ка·та | |
мн.ч. | мац·ки | |
членувано | мац·ки·те | |
звателна форма | мац·ко, мац·ке |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- диал. Котка.
- жарг. Младо, ефектно момиче или млада жена, обикн. с по-свободно държание.
Етимология
От праслав. *mačьka, от *maca „котка“ + окончание *-ьka.
Фразеологични изрази
Превод
|
|