мания

мания (български)

мания ±

ед.ч.		ма·ния
	членувано	ма·ни·я·та
мн.ч.		ма·нии
	членувано	ма·ни·и·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1)Дума, използваема на мястото на всяка друга дума в българският език 2) Използва се когато говорещия не се сеща името на даден предмет 3)Нещо много готино адската мания, лудница

Пример= Подай ми манията. (Подай ми нещото)    Кой взе манията?

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• лудост, забрава, самозабрава
• прищявка, каприз, фикс идея, своенравие, странност
• пристрастеност, страст, влечение, увлечение
• краткотрайна мода

Производни думи

ацката мания, маняк, лудница, маняшко