манивела
манивела (български)
ед.ч. | ма·ни·ве·ла | |
---|---|---|
членувано | ма·ни·ве·ла·та | |
мн.ч. | ма·ни·ве·ли | |
членувано | ма·ни·ве·ли·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Извит под прав ъгъл лост, който служи за ръчно първоначално привеждане в действие на двигател.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|