мандра
мандра (български)
ед.ч. | ман·д·ра | |
---|---|---|
членувано | ман·д·ра·та | |
мн.ч. | ман·д·ри | |
членувано | ман·д·ри·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Етимология
< гр. μάνδρα „обор“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
ед.ч. | ман·д·ра | |
---|---|---|
членувано | ман·д·ра·та | |
мн.ч. | ман·д·ри | |
членувано | ман·д·ри·те | |
звателна форма | — |
< гр. μάνδρα „обор“.
|
|