манатарка
манатарка (български)
ед.ч. | ма·на·тар·ка | |
---|---|---|
членувано | ма·на·тар·ка·та | |
мн.ч. | ма·на·тар·ки | |
членувано | ма·на·тар·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
(Boletus edulis).
Етимология
Заедно с гръц. μανιτάρι „гъба печурка“, рум. mînatarcă „гъба“, заета от тур. mantar или гагауз. мантар, мантарка „гъба, сюнгер, корково дърво“, срв. азърб. мəнтəр, караим. (тюрк. диалект в Литва) мантар „корк“, старотюрк. mandar „увивно растение, може би бръшлян“, кирг. мандалак „лале“. Тюркските форми са заети от староинд. mandāraka „коралово дърво Erythina indica“, заето и в тохар. А. mantāraka (ЭСТЯ 7: 31-32).
Фразеологични изрази
Превод
|
|