мак
мак (български)
ед.ч. | мак | |
---|---|---|
непълен член | ма·ка | |
пълен член | ма·кът | |
мн.ч. | ма·ко·ве | |
членувано | ма·ко·ве·те | |
бройна форма | ма·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Етимология
Старобълг. макъ.
Вариациите в кореновата гласна на старогръц. μήκων, дор. μάκων, ст.в.нем., ст.сакс. māho, magо сочат недвусмислено към субстратния, прединдоевропейски произход на думата.
Фразеологични изрази
Превод
|
|