мазило
мазило (български)
ед.ч. | ма·зи·ло | |
---|---|---|
членувано | ма·зи·ло·то | |
мн.ч. | ма·зи·ла | |
членувано | ма·зи·ла·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
1. мастно вещество (мас, лой, тлъстина, масло) за подмазване на инструменти (чуковете) П.Р.Славейков 1885; смазка 2. съд (рог), в който се съхранява лой П.Р.С. 1885 3. казанджийски обичай, в който майсторите водят калфите на баня (7 ноември) и ги угощават (8 ноември) П.Р.С. 1885 4. мастно вещество (ароматизирано), с което се маже лицето и ръцете; крем
Етимология
от мас
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
мазало