магия
магия (български)
ед.ч. | ма·гия | |
---|---|---|
членувано | ма·ги·я·та | |
мн.ч. | ма·гии | |
членувано | ма·ги·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- Изкуство за правене на свръхестествени неща — съвкупност от действия и думи, притежаващи чудодейни свойства. Черна магия.
- Прен. Сила за въздействие върху нещо или някого; обаяние, очарование. Магия на танца.
- Необяснимо явление, чудо.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- вълшебство, тайнственост, мистерия, чародейство
- заклинание
- обаяние, пленителност, очарование
- чар, романтика