любя

любя (български)

любя
Сегашно време	лю·бя
Мин. св. време	лю·бих
Мин. несв. време	лю·бех
Повел. наклонение	лю·би
Мин. страд. причастие	лю·бен
Мин. деят. св. причастие	лю·бил
Мин. деят. несв. причастие	лю·бел
Сегашно деят. причастие	лю·бещ
Деепричастие	лю·бей·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип 173, {{{ВИД}}}

(класификация — ?)

Думата идва от съществителното любов, както и от старобългарския глагол "любити"(да обичам), синоним е на глагола обичам, който е по-силно застъпен в речника на съвременния българин.

Етимология

Фразеологични изрази

Синоними

обичам, обожавам, боготворя, залюбвам, възлюбвам, увлечен съм, влюбен съм, изпитвам любов

Превод

английски: [[]]
арабски: [[]]
арменски: [[]]
африкаанс: [[]]
белоруски: [[]]
гръцки: [[]]
датски: [[]]
есперанто: [[]]
естонски: [[]]
иврит: [[]]
ирландски: [[]]
исландски: [[]]
испански: [[]]
италиански: amare
китайски: [[]]
корейски: [[]]
латвийски: [[]]
латински: [[]]
литовски: [[]]

немски: lieben
норвежки: [[]]
персийски: [[]]
полски: [[]]
португалски: [[]]
румънски: [[]]
руски: любить^(ru)
словашки: [[]]
словенски: [[]]
сръбски: [[]]
турски: [[]]
унгарски: [[]]
фински: [[]]
френски: [[]]
холандски: [[]]
хърватски: [[]]
чешки: milovat
шведски: [[]]
японски: [[]]