лъка

лъка (български)

лъка ±

ед.ч.		лъ·ка
	членувано	лъ·ка·та
мн.ч.		лъ·ки
	членувано	лъ·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. място, покрай което тече река, обикновено влажно и добро за посеви

Етимология

старобълг. лѫка „блато“: лит. lanka „блато, мочурище“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

ливада, пасбище, пасище, морава, зеленина

Производни думи

Съществително име, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

лък