лъка
лъка (български)
ед.ч. | лъ·ка | |
---|---|---|
членувано | лъ·ка·та | |
мн.ч. | лъ·ки | |
членувано | лъ·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- място, покрай което тече река, обикновено влажно и добро за посеви
Етимология
старобълг. лѫка „блато“: лит. lanka „блато, мочурище“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
ливада, пасбище, пасище, морава, зеленина