лунатик
лунатик (български)
ед.ч. | лу·на·тик | |
---|---|---|
непълен член | лу·на·ти·ка | |
пълен член | лу·на·ти·кът | |
мн.ч. | лу·на·ти·ци | |
членувано | лу·на·ти·ци·те | |
бройна форма | лу·на·ти·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Човек, който страда от лунатизъм.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|