лукав
лукав (български)
ед. ч. | м. р. | лу·кав | |
---|---|---|---|
непълен член | лу·ка·вия | ||
пълен член | лу·ка·ви·ят | ||
ж. р. | лу·ка·ва | ||
членувано | лу·ка·ва·та | ||
ср. р. | лу·ка·во | ||
членувано | лу·ка·во·то | ||
мн. ч. | лу·ка·ви | ||
членувано | лу·ка·ви·те |
Прилагателно име, тип 76
1. Който е коварен, подъл, хитър. 2. Който изразява коварна хитрост. Лукава усмивка. 3. Който е игрив, добродушно хитър. • Лукавият. Название на дявола.
Етимология
Заемка от руски лукавый. Старобълг. форма е лѫкавъ > правилно би било лъкав.
Фразеологични изрази
Синоними
- хитър, коварен, подъл, лисица, двуличен, лукавец, злорад, измамлив, притворен, злобен, велзевул, зъл, завистлив, ехиден, долен
- дяволит, лъжлив, игрив
- вещ, опитен, изкусен, прозорлив, умел
- кокетен, отличен, чудесен, страшен
- дяволски, сатанински
- лисичи
- ловък, съобразителен, остроумен
- насмешлив, присмехулен, шеговит
- неискрен, прикрит, потаен
- таен, непочтен, измамнически
- тънък, ироничен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|