лук
лук (български)
ед.ч. | лук | |
---|---|---|
непълен член | лу·ка | |
пълен член | лу·кът | |
мн.ч. | лу·ко·ве | |
членувано | лу·ко·ве·те | |
бройна форма | лу·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. лоукъ Слав. *lukъ е заемка от старогерм. *lauka (старосканд. laukr, старовисоконем. louh, англос. léас, англ. leek „праз лук“)
Фразеологични изрази
Превод
|
|