лопата
лопата (български)
ед.ч. | ло·па·та | |
---|---|---|
членувано | ло·па·та·та | |
мн.ч. | ло·па·ти | |
членувано | ло·па·ти·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Инструмент с дървена дръжка и плоска метална част, използван за копаене, изгребване, събиране на отпадъци и др.
Етимология
старобълг. лопата πτύον (Супр.). Праслав. *lopata, първоначално прилагателно ж.р. от *lopatъ, от *lopъ „плосък предмет“, сродна с лапа и ст.в.нем. laffa „длан, весло“, старофриз. lарре „лопата“, ирл. lúi „весло“ (келт. *lорuiо-) (за образуването срв. рогат, сърцат, богат). По образуване еднаква с лит. lореta, старопрус. lорtо „лопата“, лит. lереtа „крак на слон“. Сходна по звучене дума се среща в угро-финските и самодийските езици: фин. lарiо, lарiа, карел. labia, вепс. labid, ест. labidas, ненец. lаbеа, lābė, нганас. lаbаŋ, енец. lоbа „весло“.
Фразеологични изрази
- копая с лопата
- с лопата да ги ринеш - казва се за нещо, което се намира в много голямо количество
- ти уби коча с лопатата (жарг.) - когато някой каже нещо невероятно, невъзможно, смехотворно, безумно и т. н.
- фурнаджийска лопата - човек, който се завира навсякъде, подлизурко
Превод
|
|
Синоними
бел, лизгар, кюрек - права лопата; фараш - лопатка за боклук; казма (диал., тур.)