лонгоз
лонгоз (български)
ед.ч. | лон·гоз | |
---|---|---|
непълен член | лон·го·за | |
пълен член | лон·го·зът | |
мн.ч. | лон·го·зи | |
членувано | лон·го·зи·те | |
бройна форма | лон·го·за | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Крайречна гора (в Източна и Югоизточна България), при р. Камчия и Ропотамо.
Етимология
От нгр. λόγγος „гора“, което е заето от ст.-бълг. лѫгъ, лѫжьнъ ἄλσος (Син. тр.) със запазена носова гласна (lǫgъ). Ст.-бълг. дума е запазена в диал. лъг „равно, ниско място при горичка, храсталак или лъка“ и е сродна със сърбохърв. луг „горичка, храсталак, тръстеник“, словен. lоg „гора в низина“, пол. łąg, łęg „мочурище, блато, морава“, г.-луж. łuh, д.-луж. ług, рус. луг, укр. луг „мочурлива местност, блато“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|