локомоторен
локомоторен (български)
ед. ч. | м. р. | ло·ко·мо·то·рен | |
---|---|---|---|
непълен член | ло·ко·мо·тор·ния | ||
пълен член | ло·ко·мо·тор·ни·ят | ||
ж. р. | ло·ко·мо·тор·на | ||
членувано | ло·ко·мо·тор·на·та | ||
ср. р. | ло·ко·мо·тор·но | ||
членувано | ло·ко·мо·тор·но·то | ||
мн. ч. | ло·ко·мо·тор·ни | ||
членувано | ло·ко·мо·тор·ни·те |
Прилагателно име, тип
Свързан с контрола на равновесието, мускулния тонус, координацията, с финността и прецизността на движенията, а не с тяхното същинско изпълнение.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|