лобода
лобода (български)
ед.ч. | ло·бо·да | |
---|---|---|
членувано | ло·бо·да·та | |
мн.ч. | ло·бо·ди | |
членувано | ло·бо·ди·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Етимология
Праслав. *lebodа. В бълг. език е настъпила асимилация е-o > о-о. Името на растението е вероятно свързано с назв. на белия цвят: лат. albus „бял“, старогръц. ἄλφι, ἄλφιτον „ечемичено брашно“, алб. еlр, elbi „ечемик“, нем. Elbe, лат. Albis „Елба“, първонач. „Бяла река“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|