лобен
лобен (български)
ед. ч. | м. р. | ло·бен | |
---|---|---|---|
непълен член | лоб·ния | ||
пълен член | лоб·ни·ят | ||
ж. р. | лоб·на | ||
членувано | лоб·на·та | ||
ср. р. | лоб·но | ||
членувано | лоб·но·то | ||
мн. ч. | лоб·ни | ||
членувано | лоб·ни·те |
Прилагателно име, тип
Място, където някой е загинал.
Етимология
от цслав. лобенъ при старобълг. лъбьнъ „черепен“.
Фразеологични изрази
лобно място (от цслав.) - старобълг. мѣсто лъбьное е калка на гр. κρανίου τόπος „Голгота“, непреведено голъгота (Мар.) от гр. Γολγοθα.
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|