кътник
кътник (български)
| ед.ч. | кът·ник | |
|---|---|---|
| непълен член | кът·ни·ка | |
| пълен член | кът·ни·кът | |
| мн.ч. | кът·ни·ци | |
| членувано | кът·ни·ци·те | |
| бройна форма | кът·ни·ка | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Един от крайните широки плоски зъби, служещи за дъвчене.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|