кътник
кътник (български)
ед.ч. | кът·ник | |
---|---|---|
непълен член | кът·ни·ка | |
пълен член | кът·ни·кът | |
мн.ч. | кът·ни·ци | |
членувано | кът·ни·ци·те | |
бройна форма | кът·ни·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Един от крайните широки плоски зъби, служещи за дъвчене.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|