кърлеж
кърлеж (български)
| ед.ч. | кър·леж | |
|---|---|---|
| непълен член | кър·ле·жа | |
| пълен член | кър·ле·жът | |
| мн.ч. | кър·ле·жи | |
| членувано | кър·ле·жи·те | |
| бройна форма | кър·ле·жа | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Паякообразен паразит, който се закрепя за кожата на гостопримника и се храни с кръв, Acorus redivivus.
- Растение рицин Ricinus communis, татул Datura tramonium.
Етимология
диал. крълеж, каралеш (Настан, Девинско), курлеш (Костандово, Ракитово, Батак) „кърлеж“, кърлеж (ЮЗ) „овчарска тояга със закривен край“. Срв. сърбохърв. крљ „растение рицин“, крља, крља говеђа „щръклица, Tabanus bovinus“, крља овчија „овча въшка, Melophagus ovinus“, крљеп, крпељ „щръклица, Tabanus bovinus“ (срв. бълг. кърпел „къс дърво“), крлеж, крљеж „кърлеж, Ixodes ricinus“, арум. cîrlej „кърлеж“. Значението „рицин, татул“ е преносно, срв. лат. ricinus „паразит-червей, буба; рицин“. Вероятно е имала първоначално значение „животно, което се захваща като щипка“ и е от един произход с кърлек (ЮЗ), кърлиг „овчарска тояга със закривен край“, кърлигь „кука“, кърличе мн.ч. „кукички“ (Банат), сръб. крљук „овчарска тояга с кука“, рум. cârlig „кука, щипка“, които нямат ясен произход. (БЕР-ІІІ: 208-210)
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
смукач, кръвопиец, експлоататор