кълка
кълка (български)
ед.ч. | къл·ка | |
---|---|---|
членувано | къл·ка·та | |
мн.ч. | къл·ки | |
членувано | къл·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Етимология
старобълг. клъка: лит. kulkšnis „глезен“. Връзката с лат. calex „пета“ е съмнителна.
Фразеологични изрази
Превод
|
|