кунка
кунка (български)
| ед.ч. | кун·ка | |
|---|---|---|
| членувано | кун·ка·та | |
| мн.ч. | кун·ки | |
| членувано | кун·ки·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Етимология
С първоначално значение „юмрук, китка“ е образувана като n-причастие от незапазен глагол *kuti, *kujon (вследствие на тематизация на глаг. основа преминал в старобълг. ковати „кова“). Този глагол е сроден на
-лит. kauti, kauju „бия“;
- ст.в.нем. houwan „сека“, нем. „hauen (de)“, англ. „hew (en)“;
- лат. cūdō „удрям“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|