кум
кум (български)
ед.ч. | кум | |
---|---|---|
непълен член | ку·ма | |
пълен член | ку·мът | |
мн.ч. | ку·мо·ве | |
членувано | ку·мо·ве·те | |
бройна форма | ку·ма | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Етимология
Новообразувание от кума, а то от старобълг. къмотра (Клоц.), заето от лат. commater, срв. ит. comare „кума, роднина“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|