кръв
кръв (български)
ед.ч. | кръв | |
---|---|---|
членувано | кръв·та | |
мн.ч. | кър·ви | |
членувано | кър·ви·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 53
- Телесна течност (обикновено червена), чрез която се осъществява храненето и снабдяването с въздух на клетките.
Етимология
старобълг. кръвь (Зогр., Мар., Асем., Клоц., Супр.), кровь (Боян.). Праслав. *kry, род. п. *krъve, сродна с лит. kraujas „кръв“, старопрус. krawian ср. р. „кръв“, староинд. kraviş ср. р. „сурово месо“, авест. хrū-, вин. п., ед. ч. хrūm „къс сурово месо“, старогр. κρέας ср. р. „месо“, лат. сruоr „съсирена кръв“, ирл. crú, уелс. сrаu „кръв“, старосканд. hrár, ст.в.нем. hrō, нем. roh, староангл. hreaw, англ. raw „суров“.
Фразеологични изрази
кръвта вода не става, синя кръв
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
кръволок, кръвонасядане, кръвопролитие, кръвопролитен, кръвосмешение, кръвотворен, кървавица, кървене, кървя