круша
круша (български)
| ед.ч. | кру·ша | |
|---|---|---|
| членувано | кру·ша·та | |
| мн.ч. | кру·ши | |
| членувано | кру·ши·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Етимология
Родината на крушата не е Европа и затова в ИЕ езици липсва обща дума за този плод, а има различни метафорични названия.
бълг. круша е свързана със старобълг. оукроухъ „троха“ (поради вътрешната си структура, наподобяваща набити трохи). Аналогично образуване има при лит. kriaušė „круша“ < kriaušyti „меля“ (от ИЕ корен *krous-, виж кърша), лат. pirus „круша“ < лат.pinso, -еrе „меля“ (*pis-), старогр. ἄπιον „круша“ < старогр. πτίσσω „меля“ (*pis-).
Слав. форми с г-, които преобрадават в изт. и зап.-слав. езици, са образувани от синонимния звукоподражателен глагол *gruxati.
Фразеологични изрази
Превод
|
|