кросно
кросно (български)
ед.ч. | крос·но | |
---|---|---|
членувано | крос·но·то | |
мн.ч. | крос·на | |
членувано | крос·на·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
Етимология
Старобълг. кросна „платно“.
Неизяснен произход.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
ед.ч. | крос·но | |
---|---|---|
членувано | крос·но·то | |
мн.ч. | крос·на | |
членувано | крос·на·та |
Старобълг. кросна „платно“.
Неизяснен произход.
|
|