крин
крин (български)
ед.ч. | крин | |
---|---|---|
непълен член | кри·на | |
пълен член | кри·нът | |
мн.ч. | кри·но·ве | |
членувано | кри·но·ве·те | |
бройна форма | кри·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Цвете с едри, обикн. бели ароматни цветове; крем.
Етимология
ст.-бълг. кринъ κρίνον - заета от гр. κρίνον в църк. лит.
Фразеологични изрази
Превод
|
|