кретен
кретен (български)
ед.ч. | кре·тен | |
---|---|---|
непълен член | кре·те·на | |
пълен член | кре·те·нът | |
мн.ч. | кре·те·ни | |
членувано | кре·те·ни·те | |
бройна форма | кре·те·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- мед. Човек, който страда от кретенизъм.
- разш. разг. пренебр. Слабоумен, глупав човек.
- грубо. Обикновено при обръщение — за изразяване на лошо отношение, презрение към някого.
Етимология
От фр. crétin.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- кретен в РБЕ на ИБЕ