крал
крал (български)
ед.ч. | крал | |
---|---|---|
непълен член | кра·ля | |
пълен член | кра·лят | |
мн.ч. | кра·ле | |
членувано | кра·ле·те | |
бройна форма | кра·ля | |
звателна форма | кра·лю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 35a
- Наследствен държавен глава, който обикновено се счита за подчинен на по- висш светски или верски управник.
- Някой, който е изключително вещ в дадена област. Кралят на футбола.
Етимология
старобълг. краль. заемка от името на Карл Велики: Karal, Karl.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
крал (български)
Минало свършено причастие на крада.