кошуля
кошуля (български)
ед.ч. | ко·шу·ля | |
---|---|---|
членувано | ко·шу·ля·та | |
мн.ч. | ко·шу·ли | |
членувано | ко·шу·ли·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
диал. Риза.
Етимология
старобълг. кошоулıа „вид връхна туника“ (влахо-бълг. грам.), indusium (Mikl. Lex. 307), сърбохърв. кошуља, словен. košulja, чеш. košile, слов. kоšеľа, пол. koszula, г.-луж., д.-луж. košula, рус. кошуля, кошля, укр. кошуля, белорус. кашуля „риза“. Стара заемка от простонар. лат. *cašula, casula „плащ с качулка“, умал. от casa „къща“, срв. исп. casulla „свещеническо облекло“, алб. kesulë, ср.-гр. κασούλα „качулка“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|